Миу

Име: Канг Ми Юн
Години: 22
Вид: Pusher

Външен вид:
Висока, слаба, прозрачна. Азиатските й черти са възможно най-забележимото нещо във външния й вид, или поне на пръв поглед. Силно издължената форма на очите й внася доза привлекателна незаинтересованост, докато цялостното й излъчване напомня на това на някоя меланхолична, но горда градска героиня от роман. Ръстът й не е типичния азиатски, но и не е особено интересен за обсъждане - скучноват, средностатистически ръст на 22-годишна жена. Миу е слаба, на моменти дори прекалено. Тенът й е блед и девойката понякога изглежда така, сякаш е прозрачна. Но, от друга страна, кожата й е светла и чиста, допринасяйки за естествената й красота. Миу притежава много тъмни очи и дълбок поглед. Косата й е дълга и почти черна на тъмно.
Характер:
Миу е затворена личност, но причината за това е повече от ясна. Сам по себе си фактът, че е една от тях, не й позволява особени волности. Нуждата от прикритие и нормален живот е една от причините Ми Юн да води затворен живот. Поне доколкото това се отнася до характера й. Почти никога не е общувала свободно и съвсем нормално с хората, особено ако някой не й допада или ако го смята за подозрителен. Характерът й е доста особен на моменти и малко хора успяват да проследят нишката на мисълта или емоциите й. Обикновено не е особено избухлива, но понякога е доста раздразнителна и не може да търпи натрапници. Учтива е доколкото й се налага, но не се слави с топлотата и сърдечността си. Въпреки това, обаче, Миу държи на нещата, които харесва или към които е привързана, и почти нищо не е в състояние да я накара да се откаже от тях. Страда мълчаливо, тъй като принципно няма на кого да се оплаче, ако нещо я терзае. Често е настроена меланхолично или пък философски спрямо нещата около себе си. Наглед е силно невъзмутима, пред почти всичко. Реално Миу не може да промени характера си, колкото и да иска - мрази силно и отмъщението е задължително; обича докрай и го прави сляпо и безусловно. А всичката незаинтересованост, бликаща от изражението й е такава само на пръв поглед.
История:
Миу познава родителите си, ала наистина бегло. Отгледана е от бедно семейство, живеещо в покрайнините на Пусан, Южна Корея. Родителите й са я изпратили при тези хора и са им я поверили. Никога повече не са се върнали при нея. В днешни дни дори не знае със сигурност дали все още са живи. Спомените й от биологичното й семейство са наистина оскъдни, дори не знае какви способности са притежавали, дали и двамата са били гонени от Отдела, също както и тя, или не. Хората, които са я отгледали, са били най-обикновено семейство... всъщност, семейство, живеещо във възможно най-бедните условия. Канг Хьон-Мун и съпругата му Сонг-И изкарвали прехраната си главно от риболов, който невинаги бил успешен. Това бил главния поминък на хората, живеещи по брега на морето. Сонг-И умеела да плете, затова понякога успявала и да продаде по нещо ново на градския пазар, в повечето случаи на чужденци. Миу живеела с тях в малка квартира с три стаи, една от които - когато могли - давали под наем на някой странник, минаващ оттам. Жилището се намирало в най-бедната част на Пусан, затова и околностите не били особено гостоприемни, а съседите живеели прекалено близо едни до други и прекалено шумно.
Миу била особено дете, и напълно оправдано. "Родителите" й, разбира се, знаели за необикновените й "заложби" и гледали те да не се разчуват, точно както им било заръчано. Те имали за задача да отгледат Ми-Юн по нормален начин и да й осигурят живот като на свое собствено дете, със скучновато, незабелязано и понякога трудно детство. Миу трябвало да ходи на училище и да си пише домашните прилежно, за да може да получава стипендията, която освобождавала Хьон-Мун от това да плаща допълнителни пари. Тя помагала на двамата си настойници с каквото можела и опитвала да следва послушно инструкциите им. Все пак, всичко било за "доброто на теб и родителите ти". Постоянно й повтаряли, че ако върши каквото трябва, всички ще могат да живеят в безопасност. Макар малката Миу все още да не знаела каква всъщност е тази "опасност", от която всички се пазят. Трябвало да нарича двамата съпрузи "мамо" и "татко", когато имало хора наоколо. В никакъв случай не трябвало да показва на другите деца или на когото и да било какво може. Не трябвало да упражнява силата си върху никого. Имала е моменти, докато растяла, в които сериозно се замисляла над нещата. Чудела се над това защо трябва да изпълнява всичко. Защо и от кого трябва да се крие толкова усърдно, та да не може да види собствените си родители. Мислела над това какво представлява самата тя. Но дошъл и денят, в който нещата малко по малко започнали да й се изясняват.
Денят, в който за пръв път видяла колко голяма е онази "опаност". Или поне част от нея. Денят, в който изпитала по-голям страх от това да се раздели с родителите си. Това бил денят, в който се срещнала за пръв път с Отдела. Те я намерили, по някой от всички техни начини. Хората от Отдела връхлетели изневиделица, с непроницаеми лица и без капчица милост. Убили тогавашните родители на Миу - те не им трябвали, те не притежавали никакви сили. Тръгнали след нея. Били разбрали чия дъщеря е, знаели за нея дори повече, отколкото самата тя знаела за себе си. Тогава Миу избягала. От онази дупка, от квартала, от Пусан. Тогава за пръв път използвала силата си така осезаемо и така силно. С тази помощ успяла да избяга от Корея и от погналия я Отдел. Оттогава Миу живее сама, сменя адресите си и се научава да бяга, да се крие. Намира информация за себе си и всички останали хора като нея. Подвизава се само с малкото си име за да не я проследи никой.
Но, както в последствие научила, бъдещето постоянно се променя. Човек никога не знае какво ще се окаже миналото, както и какво може да се случи в следващия миг.

Допълнително:
Често се разхожда с книга в себе си, не се знае доколко я чете; Обича да се налива с кафе, а понякога и с нещо по-силно;
Чий лик използвате: Fei Fei Sun